Джамиите в Ню Йорк се борят да подслонят и нахранят потока от мюсюлмански мигранти през този Рамадан

НЮ ЙОРК (АП) — Над едно вино в квартал Харлем на Ню Йорк, джамия е хазаин на ифтар, обичайния ислямски завършек на бързото хранене, за стотици гладни мигранти всяка вечер през този заветен месец Рамадан.

На север в Бронкс имам трансформира двуетажната тухлена резиденция, в която се обитава джамията му, в спонтанен подслон за нощувка за мигранти, доста от тях мъже от родния му Сенегал.

Ислямските институции в Голямата ябълка се борят да се оправят с потребностите на мигрантското население на града, защото все по-голям брой търсещи леговище идват от африкански страни с болшинство мюсюлмани. Предизвикателството стана още по-изразено по време на Рамадан, който стартира на 11 март и завършва на 9 април.

Много джамии отвориха вратите си за мигранти през светлата част на деня, трансформирайки се де факто в дневни центрове, където новопристигналите могат да намерят безшумно място за отмора и възобновяване, постоянно след неспокойни нощи, преспиващи по улиците или в метрото.

Мюсюлмански водачи споделят, че са засилили апелите си за дарения на пари, храна, облекла и други доставки през последните дни.

„ Правим каквото можем, само че не можем направи всичко. Това е най-важното “, сподели Муса Саного, асистент имам в Масджид Акса-Салам в Харлем, северно от Сентръл парк. „ Тези братя не ядат задоволително. Те умират от апетит, когато дойдат тук. Можеш ли да си представиш? Умира от апетит. В Америка. ”

Имамът Омар Ниас, който ръководи Jamhiyatu Ansaru-Deen, джамията в Бронкс, сподели, че обезпечаването на място за новопристигнали мигранти е най-малкото, което може да направи, даже в случай че това е обвързвано с огромни персонални разноски.

Неговите сметки за комунални услуги от дълго време са изпреварили способността му да заплаща. Той пресмята, че има зад към 7 000 $ за електричеството на дома и още 11 000 $ за водоснабдяването.

„ В нашата просвета не можете да откажете хората, които идват в джамията “, сподели той наскоро в петък, когато повече от 50 мъже дойдоха за следобедна молитва. „ Продължаваме да одобряваме хората, тъй като няма къде да отидат. Дойдат ли, остават. Правим каквото можем, с цел да ги нахраним, да им помогнем. ”

Последният прилив на мигранти докара до идването на повече от 185 000 търсещи леговище в Ню Йорк от пролетта на 2022 година, като африканците от болшинството мюсюлмански народи като Сенегал, Гвинея и Мавритания са измежду най-популярните националности, представлявани в нови каузи във федералните имиграционни съдилища в щата.

Приблизително 275 джамии в Ню Йорк бяха измежду първите места, усетили въздействието на африканската вълна, защото те постоянно са първата спирка на мигрантите при идването им в града, сподели Асефаш Маконен, на африканските общности дружно, основана в Харлем група за покровителство, подкрепяща африканските имигранти.

Но разчитането само на щедростта на религиозните общности — доста от които към този момент се борят да се задържат — не е стабилно в дълготраен проект, сподели тя.

Миналото лято, кметът демократ Ерик Адамс разгласи с фанфари стратегия, предопределена да обезпечи финансиране, сигурност и друга поддръжка за до 75 джамии, църкви и синагоги, които се съгласиха да обезпечат заслон за нощувка на мигранти.

Досега обаче единствено шест храма с към 100 кревати са утвърдени, с цел да обезпечат в допълнение пространство за повече от 64 000 мигранти, настанени сега от града в хотели и други приюти.

Епископ Матю Хайд от епископската епархия на Ню Йорк сподели, че предизвикването за доста религиозни институции е, че те се намират в по-стари здания, които не дават отговор на актуалните стандарти за пожарна сигурност.

С повече „ рационални “ разпореждания, сподели той, храмовете са подготвени да обезпечат 5000 спомагателни кревати за мигранти на дребна част от разноските, които градът заплаща сега, с цел да подслони мигранти в хотели в петте региона.

„ Искаме да бъдем част от решението на това. Били сме преди и можем да бъдем в този момент “, сподели Хайд, имайки поради мрежа от религиозни приюти, които се разраснаха в отговор на рецесията с бездомните в града през 80-те години.

Говорителят на Адамс Кайла Мамелак сподели, че градът, в отговор на опасенията, е понижил оптималния брой кревати, позволени в религиозните приюти по-рано тази година от 19 на 15, което значи, че от тях няма да се изисква да имат спринклерни системи според градските строителни правила.

„ Правим промени там, където можем “, сподели тя. „ Очевидно здравето и сигурността на хората, които приютяваме, би трябвало да бъдат приоритет. Не можете просто да влезете в черква и да я превърнете в заслон. “

В Бронкс Ниас сподели, че не е обмислял доста градската стратегия. Той също по този начин акцентира, че не събира наем от мигрантите, за разлика от противозаконните, рисково пренаселени пансиони за мигранти, които градът затвори през последните седмици.

Все отново изискванията в джамията са по-малко от съвършен.

При скорошно посещаване мъже почиваха на пода на молитвена стая в сутерена сред петте молитвени часове за деня. Още се излежаваше в задния двор, където имаше микровълнова печка и кана за топла вода, сложени за подготвяне на съществени ястия, както и заслон за предпазване на багаж и редица шкафове за файлове за входяща поща. Близо до алеята имаше портативна тоалетна, покрита със наследник брезент, който не съумя да прикрие миризмите, които привличаха рояци мухи.

Малик Тиам, сенегалски мигрант, който е отседнал в джамията на Ниас от към месец, сподели, че е признателен за гостоприемството, само че чака с неспокойствие да откри свое място.

29-годишният мъж, който дойде в страната през август, сподели, че неотдавна е почнал работа, като доставя храна до късно вечерта. Той сподели, че нормално се връща в джамията, когато другите стават за работни смени рано заран, което му разрешава да заобикаля спорове, до момента в който мъжете се борят за места за спане.

„ Понякога се карат, от време на време имат доста проблеми “, сподели Тиам, говорейки на явен, само че от време на време негоден британски, до момента в който се отпускаше в задния двор на джамията. „ Не е елементарно да се живее тук. Трудно е. Много, доста е мъчно. “

В Харлем, Алфабакар Диало е също признателен за поддръжката, която Масджид Акса-Салам му е дал, само че е припрян да продължи живота си. Подобно на доста други, идващи за ифтар, 39-годишният мигрант от Гвинея споделя, че към момента чака позволение за работа към осем месеца след идването си в страната.

Дотогава джамията му обезпечава място, където да се стопли, нахрани и покрай вярата, която го крепи.

„ Без джамията “, сподели той на френски посредством преводач, „ не знам къде щях да бъда. “

___

Следвайте Филип Марсело в twitter.com/philmarcelo.